Аз съм онази – законната, забрави ли? Която има правото да те посреща, обгрижва, изслушва и очаква! Аз съм онази законната! Която има правото да вечеря с теб, а ти да я даряваш с мълчание! Аз съм онази законната, на която онази другата – завижда и чието място и се иска да заеме.... Опитах се по повечето възможни ми начини да се справя и изляза от смешната ситуация на равност! Не успях! Не успявам с това да поделя живота с Нея! И не искам! Аз не обичам Нея! Обичам теб! Не съм се венчала за нея! Венчах се с теб! Не съм избрала Нея за да живея дните си! Избрала съм теб! На теб обещах да съм в добро и зло, и в болест и здраве..... не съм го обещала на Нея! Защото ти вярвам, че си достоен за това! Нея не я познавам!  Не съм избрала да я мразя! А и не искам! Достатъчно загубих себе си в ежедневието, което монотонно и плавно ме променя, но се налага да го живея! Не искам да се губя до там, че да си позволя да обвинявам някого, заради себе си и несполучията си! Мога да се справя с много неща в живота си, не мога да се справя с много други! Не искам аз да съм тази, която поема тежестта на ежедневието ти, тя да споделя въжделенията ти! Не искам аз да поемам тежестта на вините, трудностите към справянията ти, тя да поема овациите, разбирането, усмивките и нежността ти. Не искам аз да съм тази, която изхвърля боклука /и реалния и душевния/, а тя да поема мечтите и песните и душата ти. Не искам, аз да съм онази силната, която се справя със всичко сама, а тя да е онази за която си силен и на която даваш грижата и закрилата.  Не искам да се боря със света, да се правя на самодостатъчна и да спасявам семейството си, а тя да е тази на която даваш взаимност. Не искам аз да съм онази, от която изискваш да ти закърпи дрехите, а тя да онази, заради, която си купуваш нови. Не искам да се унижавам в любовта си, да прося за нея, а тя да е онази, на която просто я даваш. Не искам да се правя на модерна и солидарна в нагласите си към обичта между двама, а тя да получава романтичните подаръци. Старомодна съм. Не искам да съм тази, която е досадна с натякванията си, а тя да е онази, която те подкрепя и е солидарна към чувствата и мислите ти! Не искам аз да съм онази, на която и се налага да изисква да бъдеш съпруг, да бъдеш баща, да бъдеш семейство, да бъдеш любим и нежен, а тя да демонстрира как те приема такъв какъвто си и да няма нуждата да се променяш. Не искам аз да изисквам очаквания и да ми се казва, че нямам право на тях, а тя просто да ги получава, тъй като не ги очаква. Не искам аз да съм обувката ти, поочукана за удобство, а тя да е стиха и песента и душата ти. И да се преоткриваш посредством Нея! Не искам, щадейки те да ти спестявам и да се справям болезнени истини, с които семейството се справя заедно, за да можеш през това време ти да се справяш с нейните болезнени такива. Всичко това „не искам” съм го правила защото те обичам. Защото те щадя. А може би не е трябвало. Вярвала съм, че любовта е когато даваш. Когато го пускаш да върви по пътя си, колкото и да е болезнено за теб, самия. Също така съм вярвала в приказката, че любимия винаги вижда и поражда усещане на достойно уважение, любов и грижа. Вярвала съм, че никога няма да бъда предадена. Защото не заслужавам. И до сега не съм била.  

Tova zvuchi mnogo istinsko,napravo me plashi...Podkrepiam te absolutno i napulno!

благодаря! Истинско е, поне беше преди няколоко месеца. Хубаво е че нещата почти винаги са в движение! Ако не се промени ситуацията се променяме ние! все нещо се движи.Ако бяха в застой това наистина би било страшно. Поздрав!

Що бе,некъв 40 годишен парцал беше написал малко преди тебе че така обичала...женени мъже и т н .

Абе, хубаво и романтично е от дрегата страна. възраст за любовта няма! не го забравям.Благодаря ти!

Ами ако нещата са такива... Как да кажа, може и да не ти хареса... Този не те заслужава. Огледай се за някой стойностен!

Написала си една фраза, която обяснява ситуацията: аз изисквам... а тя те приема такъв, какъвто си и не иска да се променяш. Ето, това е...

Не, че ми харесва :)), но си прав/а! Противоречия, дилеми, неясноти, справяния...! Все пак по-лесно е да избягаш, по-трудно , но по-истински да се справиш! Ако не става - тогава пътя наистина е към себе си, а след това - някой друг :) Благодаря!

винаги съм знаела и вярвам, че отговорите са в нас! Просто приемам - е май по-трудно от колкото звучи. Можем да приемем някого, но не и придружителите му!? Тя може да приеме наличието ми, аз нейното не искам... Благодаря ти за милите думи!

Дръж се! И не забравяй, че си ценна преди всичко сама за себе си! Това, че някой се е отнесъл непочтено към теб, отново казвам, говори зле за него. Ще се справиш! Въпросът е да го направиш така, че да си истински щастлива. Но както ти казваш - пътят минава през преоткриване на собствените си желания и мечти! Успех!

с чувство.

Ех, хубаво би било да е повече лесно! Как хубаво и просто /в добрия смисъл/го пише по книгите, това справяне. Но влезеш ли в емоционалния водовъртеж, се завихряш, като бара за пране. Може да е и да е тъжно понякога, но така порастваме, ставаме по-мъдри и по-живи. За по-щастливи - не зная. може би на следващ етап. За успяването - ще успея! благодаря ти за отбиването и грижата! Много слънчеви усмивки за теб!

наистина е написано във апотеоза на чувствата, но по-важното е че четящия умее да го усети. За мен означава, че е жив и чувствата са истински в него. Благодаря ти! Среднощен поздрав :))

На сърцето не се заповядва, колкото и да е законно.

въпросът е дали иска:))))

И усещам и разбирам всяка дума, буква и междудумие...

Ясно е, че си била любовница. От ония класическите. Дето знаете слабите места на посредствените мъже. И в очите им ги боготворите. Това са хитрините за да ги имате. И когато ги омотаете и те вярват, че ви имат... вие си тръгвате. Винаги първи! ... Мисля, че всяка жена, след гнева към любовницата, трябва да прочете поведението и като книга! ...

мисля, че всяка жена го е изживяла по един или друг начин, независимо дали е било наяве или е било в главата и... важно е че все пак го изживява. А колкото до класическите любовници - нали и аз съм жена разбирам ги.... Аз и мъжете разбирам до колкото мога, но разбирането и емоцията и последствията са различни неща. Благодаря, че пишеш директно и непрекрито. Оценям го, наистина. Спокойна вечер!

така е! жените сме малко "вещици" :) В добрия смисъл казано. наистина можем всичко, стига да го повярваме! поздрав!

От нас зависи, да се научим да казваме и отстояваме нашето "не", когато е необходимо.

свободната воля?! Слава Богу, наистина имаме волята да избираме поведението си в определена ситуация. А колкото до нашето - "не" - то понякога може да не ни отведе там където ни се иска да отидем. Не би трябвало да ни е важно да се научим само да казваме, а и да осмисляме точно кога и за какво да кажем. В този смисъл Не- то, не би трябвало да е самоцел, а наистина осъзант избор и потребност... поне аз така мисля. Благодаря, че се отби и коменитира :)

istina