Аз съм Скуката. Стоя тук и от скука си разсъждавам, колко странно нещо са човеците. Тичат напред – назад. Осъществяват често глупави, безцелни движения в една или друга посока, въобразявайки си колко важни са и колко важна работа имат. Водят дъъъълги важни разговори и после тайно злорадствайки, преповтарят пред други човеци същите разговори. Май така стават все по-важни?! Хм. Защо ли тогава ме викат? Ходейки си напред назад в онези безцелни движения и разговори, промърморвайки казват «ех, как ми се иска да стоя и нищо да не правя». И цъкат с език. А аз скуката, чувайки това и поканят ли ме още няколко пъти, нали съм услужлива – отивам и се настанявам при човеците. И?! Схемата се променя. Тези човеци. Пак се оплакват. Не ги разбирам викат ме, а после. Само ги виж. Странни сцени проиграват. Ето, например вчера се срещнаха двама човеци. Аз се бях заселила временно при единия. Другият го пита «Как си?», моят отговораря «Добре съм, но ми е много скучно. Направо си умирам от скука» и изкривява по странен начин физиономията си, опитвайки се да подчертае недоволство и апатичност. Подсилването ефекта на думите с мимически напъни, вероятно върши добра работа, тъй като другият клати глава - „разбирам те, прекрасно те разбирам”. И аз скуката виждам пред очите им познатите картини на вторачване в една точка, звънене на приятели с покани „за по кафе”, прецъкването на каналите по TV , а те дават само стари филми .... най-общо нищоправене, нищомислене, нищо.... И аз Скуката си разсъждавам. Как човеците не виждат в мен. Не умеят да ме вкусят – аз нося и наслада. Не умеят да ме видят – аз рисувам картини. Не умеят да ме усетят – аз обгръщам, като вода. Не ми се отдават – аз мога да направя фантастични неща. .. Аз Скуката, мога да ги обгърна. Да ги накарам скучаейки да се вгледат и открият нещо в себе си, което бързайки са попропуснали, мога да ги накарам взирайки се в пукнатините на тавана, да видят извивката на океана, мога да ги подбутна да прочетат книга в която да открият смисълът на делника си, мога да ги обърна да открият другият до тях. Най-сигурното е че мога да ги превърна в това, което в същност са.  Аз скуката нося невероятна сила и мога да я дам на човеците. Изправят ли се, вече нямат нужда от мен. Бързо си тръгвам. Често те дори не осъзнават и не ми отдават дължимото. Тъжно е, но все пак си тръгвам, защото въпреки всичко харесвам човеците.  Е, не всички -  при скучните човеци, на мен Скуката ми е скучно да оставам.

Не знех ,че рисувам от скука-ти ме размисли!:))))))
Размислих се и мисля ,че не си прав - на мен не ми остава време да скучая и ето как мислейки си изпадам в дълбоко противоречие................:))))))))))))))))Дали не скучая...........

радвам се, че съм размислила някокого. Самото мислене, като такова е забавно.... А колкото до рисуването. Някой умеят и рисуват, защото имат талант или потребност,не е задължително да си скучаещия тип. Според мен от скука, човек би могъл да преоткрие много неща... поздрав.

Скуката може да ни доведе до други светове.
Трябва само да наблюдаваме вниманието си и да го последваме.
Накъде ще тръгнем, никой не знае.

Бъди щастлива!
:)

както винаги, изборът си е наш. Скуката, може би е еквивалент на пространството, което понякога ни е необходимо, за да си починем, да преосмислим и продължим по същия или различни пътища.
Благодаря. Бъди щастлив и ти !

Ех, колко неща съм видял и научил от скука ... :)))